Crowd funding, или когато дори бизнес ангелите не кацат на рамото ти

Когато банките казват "не"

Като все повече малки и средни предприятия във Великобритания, тя се обръща за средства към обществото, а не към банките. "Бизнесът ми достигна ниво, на което вече се разпространяваме в цялата страна. Проблемът е, че нямам бюджет за голяма кампания, с която да разкажа на хората повече за начинанието", споделя Миса. "Толкова е трудно да вземеш банков кредит... лихвите са твърде високи, за да се замисляш за такъв вариант", допълва тя.

Докато малкият бизнес се бори с финансирането, а физическите лица се сблъскват с ниска възвръщаемост на спестяванията си и колебания на финансовите пазари, компаниите се ориентират към система за доброволно финансиране, позната като crowd funding, която привлича инвеститори-ентусиасти.

Идеята възниква в САЩ като начин за финансиране на оригинални проекти. В замяна на подкрепата си инвеститорите получават своеобразна награда – например безплатен албум или покана за изложба. Сега обаче предприемачите се замислят да разширят поощрението и да предложат на обществото дял от бизнеса си.

Миса се надява да си осигури 75 000 лири чрез сайта Crowdcube.com, който позволява на хората да инвестират до 10% и да получат дял от малък бизнес, който би могъл да се превърне в следващия голям успех.

От пускането на сайта през миналата година успешно финансираните сделки чрез Crowdcube.com са 11, a най-голямата събрана сума е 1 млн. лири. Сайтът сега има близо 9000 членове и привлича между 10 и 15 хиляди посещения на месец.

"Със сигурност има дупка във финансирането, а търсене има", казва Люк Ланг, един от съоснователите на сайта. "Опитваме се да демократизираме инвестициите", допълва той.

Благодарение на интернет човек може да се свърже с много повече инвеститори. Появяват се все повече сайтове, които предлагат заеми по този начин, познат като peer-to-peer или взаимоспомагателно кредитиране без посредници.

Сайтът Funding Circle позволява на хората да дават заеми директно на малки компании във Великобритания с по-ниски лихви от тези в банките. Освен това членовете получават процент от възвръщаемостта, който за последните 100 заема е бил между 4 и 15%. За сравнение, според статистиката на Bank of England месечна лихва с незабавен достъп за британските домакинства през януари е била 0.21%, а възвръщаемостта на фиксираните едно- или двугодишни облигации е 2.55%.

Без гаранция

Както с всяка инвестиция и тук има рискове – особено при купуването на акции от компании с кратък или никакъв опит. Няма гаранция, че бизнесът ще успее, а има шанс инвеститорите в крайна сметка да загубят част или всичките си вложения.

Въпреки че нивото на фалитите във Funding Circle е ниско – 81 500 загубени лири от инвестирани над 24.6 млн., нито crowd funding, нито peer-to-peer кредитирането са гарантирани от британската Компенсаторна схема за финансови услуги – последната надежда за клиентите на провалили се оторизирани фирми за финансови услуги.

За инвеститорите, които са си опитали късмета досега, рискът изглежда се оправдава. Много от офертите в Crowdcube попадат в правителствената Схема за инвестиране в предприятия (СИП), която предоставя на вложителите 30-процентно данъчно облекчение върху цените на акциите, стига те да вложат поне 500 лири и да държат акциите поне три години.

Други се мотивират, като инвестират директно в бизнес начинания. "Привлекателно е да знаеш в какво точно си влагаш парите", коментира един от инвеститорите. "Ако повериш инвестицията си на фонд, само имитираш това, което правят хората в Ситито", смята бившият данъчен инспектор, който е вложил 5000 лири в оферта по СИП на филмовото студио и фирма за костюми Sands Films.

Sands се надява да събере близо 2 млн. лири, за да може да купи бивш хамбар от 19-и век, в който се помещава от 1975, за да не бъде прогонена от други предприемачи. Компанията с персонал едва 20 души е работила по редица кинохитове и е правила облекла за звезди като Кийра Найтли. Фирмата продава акциите си директно на хората, като разчита на информация от уста на уста, вместо на посредници като Crodwcube. Притежаването на "хамбара" е жизненоважно за бъдещето на Sands, отбелязва съсобственикът на компанията Оливие Стокман. "Несигурността дали ще останем в тази сграда затруднява развитието ни", добавя той.

За инвеститорите, всеки от които е вложил средно около 3000 лири, фактът, че не се налага да плащат комисионна на брокери, е плюс. "Ако си вложа парите във фонд, навсякъде някой си прибира по някакъв процент от тях", коментира Джон Лейвъри, 58-годишен пенсионер, който е инвестирал част в офертата на Sands. "Всяка печалба, която направиш в днешни дни, се изяжда от нечий чужд дял. Сега имам пряка инвестиция и съм много по-доволен".

В Crowdcube инвеститорите не плащат такса за вложение през платформата, а компаниите плащат данък от 5% на сайта само ако успеят да съберат набелязаната сума.

Възможни законови пречки

Най-големите британски банки не успяват да постигнат зададените от правителството цели за финансиране на малкия бизнес и това кара водената от консерваторите коалиция да разглежда инициативи подобни на crowd funding като алтернативни мерки за финансиране. Коалицията ще разшири СИП през април за онези, които инвестират в прохождащи компании. През декември министърът на бизнеса Винс Кейбъл създаде специален екип за проучване на различни методи за небанково финансиране.

Засега растежът на crowd funding обаче вероятно ще бъде ограничен от липсата на ясни регулации.

"Все още в повечето държави има огромни законови проблеми за предоставяне на гаранции на обществото", отбелязва Армин Швайнбахер, професор по финанси в университета в Лил и бизнес училището SKEMA. "Ако регулациите не се променят, ще бъде относително трудно".

Бизнесът се страхува да не попадне в законов капан и без универсални правила колко информация може да разкриват компаниите, инвеститорите са заплашени от недостатъчна защита. Британският регулаторен орган за финансови услуги няма определени правила за crowd funding и засега регулира всеки случай поотделно.

Засега нещата вървят добре. Законовата тежест на crowd funding и онлайн платформите, които задвижват инициативата, обаче предстои да бъдат изпитани в съда.

"Ако в някоя платформа настъпи скандал, защото предприемачът е направил нещо, което не е трябвало, тогава платформата сравнително бързо ще се сгромоляса," казва Швайнбахер.

В САЩ има подобни притеснения. По-рано през този месец консултантска комисия към американските регулатори на гаранции заяви, че има нужда от повече време за изучаване на crowd funding, за да бъде сигурна, че практиката няма да доведе до инвестиционни измами.

За компаниите, които търсят растеж, crowd funding ще върви в комплект с други начини за набиране на средства, вместо да ги замести, смята Швайнбахер. Той добавя, че crowd funding ще продължи да работи най-добре там, където парите не са основната мотивация на инвеститора.

"За да се бъде една компания успешна, трябва да създадете общност, която се вълнува от нея", обяснява Швайнбахер. "От финансова гледна точка обаче все още не е ясно дали е по-добре да си купиш билет за лотарията или акции в тези компании".